Проблемът с детското затлъстяване не е оценен правилно

Проф. Донка Байкова в интервю за БГНЕС.

По моите наблюдения от 15 – годишно проучване, направено от 1990 до 2005 г. над 94% от децата и юношите, които са имали свръх тегло и затлъстяване и, което като проблем не е овладяно в този период – именно на растежа, остават възрастни хора със същият проблем, каза в интервю за БГНЕС проф. Донка Байкова.

Отдавна е известно, че свръх тегло и затлъстяването не е проблем на козметиката, а е проблем на нашето здраве. Затова и политиките на всички развитие страни включват много и различни програми за овладяване на пандемията затлъстяване в световен мащаб. Програмите включват ред активности, които започват от семейството, минават през училището, през детското заведение, училището, включват се различни учебни програми с преподаване на различни материали свързани със здравословното хранене и се стига до органите отговарящи за продоволствие и за здравословно хранене, до институциите, които отделят парите и средствата за поевтиняване храненето на децата и учениците във всяка развита страна.

У нас като че ли този проблем не е на съответното ниво и все още не е оценен правилно, подчерта авторитетният експерт. Все още имаме проблеми – родителите са много ангажирани, те пропускат да пуснат своето дете – ученик с една закуска, пропускат да направят контрол на това как са похарчени паричките, които са му дадени, за да си купи храна през деня и съответно майката да набави онова, което на детето липсва, според нейната преценка. Аз мисля, че това е въпрос на отговорности и на информираност. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

Никой няма право да обижда семействата с репродуктивни проблеми

Независимият депутат Калина Крумова в интервю за БГНЕС.

Никой няма право да обижда по такъв грозен начин семействата с репродуктивни проблеми! Какъв грях имат те – че искат да имат дете!, каза в интервю за БГНЕС независимият депутат Калина Крумова по повод думите на Пловдивския митрополит Николай каза, че роденото от „сурогатна“ майка дете е непълноценен продукт.

По предложение на Крумова народните представители регламентираха сурогатното майчинство с приетите в края на октомври м.г. на първо четене промени в Семейния кодекс, в Кодекса на труда. Тази есен предстои да се гласуват на второ четене.

Дай Боже повече такива желаещи, защото и без друго не са много! И какво им предлага Църквата – осиновяване. Значи изоставените деца да ги взимаме само когато ние не можем да имаме свои?! Безумие…Къде отиде добротата, съпричастността, любовта, изконните духовни ценности?, задава въпрос депутатката. …

Пълният текст на интервюто ще намерите ТУК.

Проф. Старчев: 1944 беше добавена допълнително

Скулпторът проф. Валентин Старчев в интервю за БГНЕС.

Годината 1944 беше добавена допълнително в проекта за паметника „1300 години България“ пред НДК, каза в интервю за БГНЕС неговият автор, скулпторът проф. Валентин Старчев.

Така той отговори дали неговият паметник е свързан с тоталитарното минало, както някои сега гледат на него. Старчев обяснява, че идеята е била да има само две дати – 681 и 1981, но се е взело решение от съответно място към тях да се прибави годината на установяването на тоталитарната власт в България. Той е строен по онова време, строен е от онази власт, казва скулпторът. „Имаше един завършек горе, нали с едно крило – едно знаме, което значеше някакъв, тъй нареченият девиз: „Минало, настояще и бъдеще“ – това означаваше бъдещето – някакъв полет. Това до голяма степен води до такива разсъждения. Но това не е политически паметник.

Едни разсъждават, че е политически, защото тогава управляващите празнуваха този празник от своя гледна точка. Но композициите, които попаднаха в него имаха много, много по-друг характер – те са отнесени към 1300 години въобще. Директното и единственото е една година – 1944, която добавиха допълнително. В проекта беше 681 г. – 1981 г. и тогава се взе решение и се наложиха още три цифри – 1944 да попадне между тези двете цифри и започна едно тълкувание, че в тия 1300 години от 44-та година започва следващото едва ли не летоброене“, казва проф. Старчев. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

Майстор-готвачът Манчев: Инвестирайки в храненето живеем здравословно

Майстор-готвачът Иван Манчев в интервю за БГНЕС.

Храненето като цяло е здраве, всеки човек, когато инвестира в храненето си, когато консумира правилни продукти, живее здравословно. Това е и едно изкуство, когато създаваме някакви кулинарни удоволствия, ние създаваме и изкуство, което е много важно. Това каза в интервю за БГНЕС майстор-готвачът Иван Манчев.

На професионалния празник на готвачите вицепрезидентът на Българската асоциация на професионалните готвачи (БАПГ) сподели, че „храненето като цяло е философия, ние в последните години се оправдаваме с това, че нямаме пари и сме неплатежоспособни“. „С това си мислене започнахме да купуваме цената, а не продукта, така човек започва да губи. Важното е продуктът, за който ти даваш пари, да може да те удовлетворява“, каза майстор-готвачът.

Впечатленията на Манчев показват, че в световен мащаб хората, които се хранят най-нездравословно, са едни от най-богатите, тъй като те купуват индустриални продукти, съдържащи химикали. „Едни по-бедни държави, които си отглеждат продукцията в селото, те ядат по здравословно. Ние сме много индустриализирани“, смята майстор-готвачът. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

Гергана Кузинарова: Отмина най-горещата част от лятото

Зам.-директорът на НИМХ Валери Спиридонов и синоптикът Гергана Кузинарова в интервю за БГНЕС.

Отмина най-горещата част от лятото. Вчера, 7 август, в Русе бе измерена най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години. Това каза в интервю за БГНЕС синоптикът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Гергана Кузинарова.

Ако има нещо, което да отличи тази година от предишни, е, че се случи поредица от много мразовити дни, а комбинацията от поредицата много горещи и много хладни дни ще бъде записана като една от особеностите за годината, заяви от своя страна заместник-директорът НИМХ на Валери Спиридонов.

Смятам, че отмина най-горещата част от лятото, вчера беше и най-горещият ден с температури до 43.5 градуса, коментира синоптикът Гергана Кузинарова. Тя поясни също, че до края на седмицата предстои захлаждане, ще се усети доста, температурите ще бъдат между 28 и 33 градуса най-много. Само вчера имаше над 37 рекорда. Над 90% от станциите са регистрирали рекорд, продължи Кузинарова. Това са рекордно високи температури за конкретния ден, а вчера в Русе е измерена най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години, поясни метеорологът. За юли и изминалата част от август са регистрирани 181 температурни рекорда (105 през юли и 76 през август), както и 15 изравнени рекорда. …

Пълният текст на материала и видео ще намерите ТУК.