Димитър Йончев: Некомпетентни искат вот за сигурността
Да се поиска вот на недоверие заради националната сигурност хваща вниманието. Публиката не е много критична и Бойко Борисов може да си позволи да казва такива неща. Разбира се националната сигурност е нещо съвсем различно.
Чак не ми се говори, защото при неговото управление имаше абсолютна слепота за това какво да се направи в сектора. Беше предложен пакет от закони, който беше много слабо разработен, а и въобще не уцели десетката, защото той не предложи закон за сигурността. Сега нещата продължават по същия начин – присмял се хърбел на щърбел. Но живеем в такова време. Политическата борба е такава – безпринципна, щом ти падне, удряй. Това не е разговор по същество за сигурността. Ще мине и ще замине. Не знам и дали си струва да му се обръща толкова внимание. Разбира се казал го е – трябва да се коментира. Но тук няма сериозен разговор. … Още може да прочетете ТУК.
Петър Кичашки: Грижливо селектирани и обгрижени окупатори
Освен въпиющата неграмотност, която лъха от мнението на младеж, който в национален ефир с леко сърце си позволява да обижда целия български народ, наричайки го „инфантилен“, на мен ми намирисва и на друго.
Зловонието на егоцентризма, който тресе част от младежите, които по стечение на обстоятелствата и подкрепата на част от медиите (основно такива с корпоративен характер), се оказаха под светлините на прожекторите, е задушаващо. И ще го обясня с още по-прости думи, използвайки пример. Купуваш си яхта. Качваш се на нея и я подкарваш по-бързо от възможностите си да я удържиш. Яхтата се обръща. Морето я поглъща. При което на среща със застрахователя си, ти на дълго и на широко обясняваш как инфантилното море се е изпречило на пътя ти, то е скокнало, видиш ли, и е прегърнало яхтата ти, пращайки я на дълбините си. Морето е виновно. Не ти и неумението ти да караш проклетата яхта. … Още може да прочетете ТУК.
Вилдан Байрямова: Новата окупация – фарс или никога вече сРамота
„Ние, 50 души студенти, си рискуваме задниците заради този заспал народ… Защото, ако не дойдете утре, ако не дойдете 7 милиона, аз и моите колеги, ние тримата, ще влезем в затвора…“.
Нищо романтично при новите „революционери“ в Ректората, които заявиха, че окупацията е безсрочна – до оставката на правителството. И че с премиера Орешарски щели да разговарят само ако той е такъв в оставка. И че те единствени били свестните европейци, останалото – боклук.
„Ние сме една друга, свободна България. Тази ограда е границата на Европейския съюз и постепенно всичките 111 000 кв. км на България ще се присъединят към нас“, изрази убеденост един от лидерите на новия взлом Манол Глишев. Колко трябва да не си в час, за да изповядваш подобни съмнителни ценности. Когато през 1968 г. студентите окупираха Сорбоната в Париж, направиха това с подкрепата на гласуване на мнозинството си колеги. Когато в петък срещу събота неколцина с неясен статут окупираха Софийския университет, направиха това срещу и въпреки волята на над 20 000 студенти в началото на изпитната сесия. … Още може да прочетете ТУК.
Проф. Чавдар Николов: България има отсъстваща икономика
Когато говорим за реиндустриализация, трябва да потърсим историческата отговорност – защо допуснахме деиндустриализация на страната.
Това беше под влияние на доминиращите доктрини в света, които ни бяха наложени. От тях се изпатиха всички страни, но особено лошо се отразиха на държави като нашата, където политическата коректност е поставена над националната отговорност. Политическата коректност спрямо някакви чужди внушения. Именно защото разчитахме на автоматизма на пазара и други подобни митове, ние допуснахме страната ни да се срине и икономиката ни да се превърне в сегашното почти нищо. Ние имаме отсъстваща икономика.
Реиндустриализацията на България е възможна, но тя може да бъде дело на едни убедени хора. В момента сме свидетели на едни леко разколебани неолиберали, защото управляващият икономически екип са с неолиберални убеждения, които трябва да извършат реформи в посока реиндустриализация. Би било добре нашата политическа класа като цяло да надскочи себе си, да прескочи заблудите от последните 30 години и да обърне курса. … Още може да прочетете ТУК.
Р. Петкашев: Гришо стигна дотук с много труд
От началото на годината тенисът е спортът, който носи най-много радост на България. След като Цветана Пиронкова триумфира на турнира в Сидни и спечели първа титла в кариерата си, сега Григор Димитров кара всички българи да мечтаят с представянето си на Аустрелиън Оупън. Гришо записа вече четири победи в Мелбърн и е сред най-добрите осем тенисисти на турнира от Големия шлем.
Рафаел Надал, Новак Джокович, Роджър Федерер, Анди Мъри, Давид Ферер, Станислас Вавринка и Томаш Бердих – това е елитната компания, сред която хасковлията заслужено намери място. Знакова бе победата на Димитров над Милош Раонич в третия кръг – двубоят бе правилно определян като битка на две от бъдещите големи звезди в тениса. След този успех българинът отново бе запитан от журналисти за прякора „Бейби Фед“, на което отговори: „Вече всички знаят, че името ми е Григор“. … Още може да прочетете ТУК.