Интернет не може да развива въображението като книгата

Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри" в интервю за БГНЕС

Разликата между Интернет и книгата е, че в Интернет има цялата информация и че тя е смляна, естествено трябва да можеш да я потърсиш. Но съвсем по друг начин можеш да развиваш въображението си, ако четеш книги, заявява Жаклин Вагенщайн от издателство „Колибри“ в интервю за БГНЕС.

„Предстои да издадем една книга, която разисква тези въпроси – само ще кажа името – тя се казва „Виртуален роман“. Това е една книга, която поставя по много любопитен начин тези въпроси. И всъщност като се замислим, не знам дали Интернет пречи на четенето или по – скоро бих казала не. Ако ние имаме желание да четем, не мисля, че Интернет би ни спрял. Просто хората все по – автоматично търсят информацията и все по – малко се вглъбяват в нея“, казва Жаклин Вагенщайн.

Издателството пусна неотдавна книгата на Салман Рушди „Земята под нейните нозе“. Това е един от най-големите британски автори от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот понякога е определян като магически реализъм. През 1988 романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара (след 23 юни 2007 наградата за главата му е 11,4 милиона долара).

Цялото интервю и видео материал ще намерите ТУК.

СЕМ издава смущаващ рефлекс

Юлияна Методиева в интервю за БГНЕС

Декларацията на СЕМ издава смущаващ рефлекс: на медиите се казва какво да правят. Припомнят се основните задължения на журналистите, които са ясно разписани в техния Етичен кодекс, каза в интервю за БГНЕС Юлияна Методиева, главен редактор на органа на БХК „Обектив“ по повод декларацията на СЕМ след събитията в с. Катуница.

Тук има два проблема. Първият е, че информационното поведение на радио или телевизонния оператор /наречени в ЗРТ „доставчик на линейна медийна услуга – бел. ред./ трябва да бъде мислено в контекста на саморегулацията. Медиите сами определят какъв информационен продукт да предлагат на своите зрители и слушатели според компетентния им възглед за независима журналистика. Свободата на словото е тънък лед, преминаването по него с извънредни декларации и препоръки като оповестената на 27 септември, може лесно да го пропука, убедена е Методиева и като правозащитник и като медиен експерт. СЕМ преминава отвъд възгледа за капацитета на медиите да се саморегулират, като подценява следването на професионализма и етичните стандарти, които те олицетворяват. …

Цялото интервю може да намерите ТУК.

Анелия Илиeва: Искам да бъда пример и съм

Анелия Илиева, студент в Медицинския колеж, пред БГНЕС

„Искам да бъда пример и аз виждам, че съм пример за моите близки и роднини, дори и на малкия ми племенник, който казва, че иска да учи като мен до 16 клас“, разказа пред БГНЕС Анелия Илиева, която вече трета година учи рехабилитация в Медицинския колеж в София.

Анелия е от ромски произход, но още от дете иска да учи медицина. „Завърших средното си образование, поработих известно време, но видях, че перспектива няма само със средно образование и реших да последвам мечтата си да уча медицина и се записах. Понеже съм много любознателна и реших, че трябва да има някакви неправителствени организации, които да помагат на ромския етнос да се развива. Потърсих в интернет и намерих програмата за стипендианти по медицина от ромски произход, в която участвам вече втора година. Тя се финансира от Фондация „Отворено общество“- Будапеща и Ромския образователен фонд. Тази програма ми създаде още по-голямо самочувствие за това коя съм, какво мога и какво мога да дам не само на ромския етнос, но и на цялото българско общество“, призна тя. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

България беше независима само от 1908 до 1945 година

Известният български сценарист и историк Влади Киров пред БГНЕС

При обявяването на Независимостта България е в икономически подем. Това е едно златно време за България и хората живеят по някакъв начин по-добре, отколкото да речем днес – в това съм абсолютно сигурен. Това заяви в интервю за БГНЕС известният български сценарист и историк Влади Киров.

Киров признава, че няма такова самочувствие, че сам да интерпретира събитието. Той предпочита да излага някои факти и обстоятелства около Търновския акт. „Българската историография е пълна с парадокси. Истинското събитие, Търновският акт от 1908-ма година всъщност е обявен на 9 септември, а не на 22 септември. Просто историята се шегува, защото 44 години по-късно на 9 септември 1944-та година, беше извършен един преврат, доста тягостен за българските граждани“, каза той.

„Търновският акт е едно стъпало от трийсетгодишен процес, който започва от 1878-ма година и се започва една неистова битка на българския елит, защото другите граждани са по-безразлични. Трябва да бъдем съвсем честни и да признаем това. Докато се стига до 1908-ма година и България вече може да се нарече независима държава“, припомни Киров. Всъщност, според него, с обявяването на Независимостта, битката за независимост продължава. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

Години преди 1908 България действа като независима

Известният български режисьор и сценарист Светослав Овчаров пред БГНЕС

„Истината е, че българската независимост е изкована значително по-рано като фактическа независимост, още по времето на Стефан Стамболов. Тоест дълги години преди обявяването на Независимостта през 1908 година, България „де факто“ е независима държава. Тя се чувства като такава и действа като такава“, заяви в интервю за БГНЕС известният български режисьор и сценарист Светослав Овчаров.

„Това, че българският държавен глава вече няма да се нарича „княз“, а ще се нарича „цар“ е само част от формалното признаване на Независимостта. Няма съмнение, че цар Фердинанд е сред основните фактори в обявяването на тази Независимост“, допълни Овчаров, който близо четири години проучва архивите на българския цар за филма си „Фердинанд Български“.

Според Овчаров не може да се твърди еднозначно от какви подбуди е бил воден Фердинанд тогава – дали от такива, които са свързани с утвърждаването на истинската Независимост на българската държава, или по-скоро от своето тщеславие и от желанието си да се нареди между останалите европейски владетели с титлата „цар“. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.