Сребрин Ватралов: Биткойн – спасение на сегашния финансов световен ред

Сребрин Ватралов, основател и изпълнителен директор на Grabo.bg, Trendo.bg, Pomagalo.com, и Gepime.com

Парите са обект на внимание от хилядолетия и без тях е трудно да си представя как щяхме да постигнем разделението на труда, което да доведе до развитието ни от обитатели на планетата до цивилизация. Като всяко нещо сътворено от човека, има своите слабости, най-вече когато за избора на платежно средство се изисква доза доверие в други хора, както е в днешната монетарна система.

Човечеството е експериментирало с всякакви форми за обмяна на стойност като миди, перли, сол, метали, хартиени и електронната ни форма днес. Металите – злато и сребро основно, са съумявали за най-дълъг период в човешката история да се ползват за монетарна стока, най-вече поради оскъдността си, трудността им да се фалшифицират, лесна делимост, не се развалят и възприемането им като красив метал за накити, изкуство и др. Златото е в основата на монетарната световна система до преди има-няма 45 години, когато през 1971 година САЩ прекъсват фиксирания курс от 34 долара за 1 тройунция злато. До към тази дата парите, ползвани в ежедневието са по-скоро разменна валута, а парите по същество са металите, които обезпечават циркулиращата валута – злато или сребро, като по-добър способ да се опази стойността им в дълги периоди от време. От прекъсването на тази връзка през 1971 година човечеството за първи път преминава изцяло на фиатна – валутна система по целия свят, при която парите в обръщение не са обезпечени с нещо оскъдно и ценно, а изцяло и единствено с доверието в дадено правителство, печатащо суверенна валута.

От тогава кризите по света, освен че зачестяват, стават по-свирепи и продължителни, като се замазват с печатане на още повече необезпечена валута наричано често „инфлация“, „монетарни политики“, „количествени улеснения“, на база очакванията на държавата, че реалното обезпечение за циркулиращата валута е трудът и животът на живеещите в нейните граници, което е самият факт. … Още може да прочетете ТУК.

Балтажи: Мирният план предлага реални пътища за урегулиране

Украинският посланик у нас Микола Балтажи пред БГНЕС.

„Южен поток“ е проект срещу националните интереси на Украйна, планът на украинския президент е реален път за мир в Източна Украйна, а партиите „Свобода“ и „Десният сектор“ не са заплаха за българското малцинство в Украйна.

Това каза пред БГНЕС украинският посланик у нас Микола Балтажи.

България и Украйна изпаднаха в сблъсък на национални интереси заради „Южен поток“, който бе спрян от Брюксел по искане на Киев. Микола Балтажи не отрече този сблъсък: „Може и да е така, но ние от самото начало не крием, че „Южен поток“ противоречи на националните интереси на Украйна, това е очевидно. Проблемът е, че газът за голямо съжаление стана не стока, а политически инструмент. Това е един голям проблем, но в случая с „Южен поток“ става дума да бъдат наказани украинците – те не се подчиняват. Това според нас е основният аргумент на Русия“. По думите му газопреносната система на Украйна е сред най-мощните в Европа и е в добро състояние. „Ако се модернизира, украинската газопреносна система, ще глътне много по-малко пари от строежа на „Южен поток“, продължи още дипломатът. Там никой не знае точната му цена, но ние знаем, че около 5-6 млрд. долара ще струва модернизацията на газопреносната ни система. За всяка една държава, в това число и за България основното е да има сигурен източник и трасе за енергоснабдяване, а откъде ще е няма значение. Важното е да има газ. И да не се политизира този въпрос, който е икономически. Във всяка една държава стоката е икономическа категория, а не политическа, изтъкна също Балтажи. … Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.

Проф. Петранов: Налагат ни щампата „лошото дете“ на Европа

Проф. Стефан Петранов, преподавател в СУ „Климент Охридски“, ключов експерт по проекта „Икономика на светло“.

На базата на изследванията, които правя, без да мога да споря с ЕК или с когото и да било, мисля, че България не е толкова ниско в класацията за сивата икономика, колкото те я представят.

Имам предвид тиражираната вчера информация на френския Икономически и социален съвет, че страната ни води класацията в Европа по дял на сивата икономика през 2012 г. с 31,9% от БВП.

За миналата година отчетохме, че икономиката постепенно изсветлява спрямо 2012 г., а тенденцията е налице още от 2010 г. Но това не е достатъчно и страната ни продължава да е в дъното в сравнение с останалите държави в ЕС. При тях средният процент на сива икономика е от порядъка на 15-17%, така че ние има още път да извървим, докато ги настигнем. Много са факторите, които влияят на размера на неформалната или сива икономика – сред тях са исторически и културни предпоставки за отношението на хората и фирмите към държавата. У нас е сравнително кратък периода, в който съществуват институциите, които трябва да наложат по-голям ред и дисциплина. … Още може да прочетете ТУК.

Юри Михалков: Двойното дъно на Евроатлантика

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците „Кооперативно село“, „Земя“, „Стандарт“, „Сега“.

Украинската криза раздели българското общество. Критиката обаче срещу САЩ и Евросъюза заради ролята им в тази драма не е означава задължително антиантлантизъм, еврофобия или русофилство.

Тя е необходима на българското общество, за да не се окаже то като стадото, чийто пастир го e отвел на погрешното пасище – каквато ни бе участта миналия век при различните пастири. Ето защо ние трябва вече да свалим розовите очила, с които гледаме на САЩ и Евросъюза.

„След като проляхме толкова кръв и изразходвахме толкова средства, за да обединим Европа, как бихме могли да позволим тъмните маневри от 20-ти век да се възродят през новия век“, това каза президентът Барак Обама в началото на месеца във Варшава. Да се чудиш как държавник от такъв ранг не се е усетил, че изпада в положението на крадеца, който вика „Дръжте крадеца“. Не от вчера страната му финансира и обучава в Полша и Прибалтика украинските екстремисти от „Десния сектор“, като обучение се е извършвало от американски инструктори. „Именно при нас (в Полша) бяха обучавани терористи, които убиха 20 милиционери и 60 манифестанти на Майдана. У нас (бяха обучавани), и не от руснаци“. Това са думи на новоизбрания полски евродепутат консерватор Януш Корвин-Мике. В Полша трудно ще намериш политик, още по-малко консерватор, който ще спести критики срещу Русия. Редно е да попитаме Обама: това ли са светлите маневри на 21-ви или на някой от следващите векове. … Още може да прочетете ТУК.

Юри Михалков: Върху страната ни се стовари американски конфликт на интереси

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците „Кооперативно село“, „Земя“, „Стандарт“, „Сега“.

Нерядко геополитиката може да се разшифрова от най-простичката хронология. Точно така може да се проследи връзката между събития, които стават на хиляди километри едно от друго и дори на различни континенти.

На 21-22 април американският вицепрезидент Джо Байдън прави посещение в Киев. Той дава акъл на тогавашния и.д. президент Олександър Турчинов и премиера Арсений Яценюк как да подредят украинския дом – като изкоренят корупцията и намалят зависимостта на страната от руския газ. За решаването на тези, а и на други проблеми, Байдън обеща да изпрати американски експерти. Източна Украйна вече гореше и посещението на Байдън не бе изненада заради американската подкрепа за властите в Киев и геостратегическия сблъсък на Вашингтон с Москва на украинска почва.

И все пак това посещение донесе изненада. След него последва медиен взрив, който вдигна във въздуха някои носещи конструкции на американската ценностна система. На 13 май, няма и месец след тази визита, гръмна новината, че в Съвета на директорите на най-голямата частна украинска компания за добив на газ Burisma Holdings е влязъл по-малкият вицепрезидентски син Хънтър Байдън. … Още може да прочетете ТУК.