Ст. Джамбазов: С младостта си имате право

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист.

Сегашната студентска стачка ми напомня една друга, преди 23 години. Тогава, през 1990 година, студентите окупираха сградата на Софийския университет и кръстовището пред него. Те искаха демокрацията, която още не беше дошла. Оказа се, че и сега все още липсва.

Защото демокрацията не е само да спазваш правилата, но и да живееш в един морален свят. Нищо, че някои казват, че между морала и политика нямало връзка. И когато са изпълнени демократичните процедури (колкото и спорни да са в някои случаи) нямало проблем в обществото. Напротив, има. Защото всички решения на политиците трябва да са ясни и прозрачни. И да носят отговорност за тях. И когато протестиращите питат „Кой предложи Пеевски?“, това не е просто риторичен въпрос, а въпрос за механизмите в тази държава. Да си спомним думите на лидера на ПЕС и БСП Сергей Станишев при избора на Пеевски пред неговите парламентарни съпартийци: „Ако не изберем Пеевски, правителството пада!“ А защо пада правителството? Очевидно не защото контрабандата, с която щял да се справи Пеевски, за броени дни ще го срути?! Контрабандата, която не срути Борисов и компания толкова години?! Не че не трябва борба с нея, но не в нея е проблемът за бързия избор. Очевидно става дума за нечия подкрепа, която ще бъде оттеглена… Това е въпрос за механизмите в държавата и кой я управлява. … Още може да прочетете ТУК.

Клаас Бенгстън: Ще загубят тези, които не искат конкуренция

Клаас Бенгстън, член на кабинета на еврокомисаря по въпросите на търговията Карел де Гухт.

От сключването на трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ ще загубят тези, които не са свикнали да работят при отворени пазари и при конкуренция. Това заяви в интервю за БГНЕС Клаас Бенгстън, член на кабинета на еврокомисаря по въпросите на търговията Карел де Гухт.

БГНЕС: Сключването на Трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство /TTIP/ се рекламира като сделка, от която всички печелят. Проблемът в търговията е, че винаги има губещи. Е, кой ще загуби от ТТIР?

Клаас Бенгстън: Има различни части и направления от споразумението. От изпълнението на някои от тях наистина няма да има губещи. Например когато нашата регулаторна система бъде приведена в оптимален режим. Става дума за ограниченията. Бъдат ли те премахнати, когато вие създадете ваш продукт, се облекчава реализирането му както в Европа, така и в Съединените щати. Тук няма губещи. Защото и за американски, и за европейски компании ще действат едни и същи правила. Стигаме до отварянето на пазарите, което е друга част от TTIP – пазарите стават по-отворени, всеки от участниците в тях е подложен на по-силна конкуренция. Е, тук се появяват губещите – тези, които досега не са били изложени на конкуренция, ще пострадат. Ще им се наложи да излязат изпод защитния чадър и да станат по-ефикасни и конкурентно способни… В момента те не се интересуват от конкуренцията – просто стават сутрин и се наслаждават на безметежен бизнес. … Цялото интервю ще намерите ТУК. 

М.Веселинова: Съдебната реформа минава през промени в Конституцията

Мирела Веселинова, главен редактор на списание „Правен свят“.

Агресивната атака на ГЕРБ срещу съдебната власт създадоха условия за консолидирането на реформаторско мнозинство в тази власт.

Не мога да кажа дали поразиите, които ГЕРБ направи спрямо съдебната власт, са по-различни като насока в сравнение с другите власти. В България от началото на прехода всички партии, които са идвали на власт, всички мнозинства по един или друг начин са се опитвали да овладеят съдебната власт – кадрово, функционално, с оглед на нейните правомощия и по всякакъв начин да я подчинят на определени политически цели и конюнктурни интереси.

В това отношение ГЕРБ не прави разлика. Разликата е в интензитета, агресивността, наглостта, безцеремонността на тази атака. Бих казала, че разликата е в изключителната глупост на тези атаки, липсата на професионализъм и чувство за мярка. Персоналните нападки, недопустими за една политическа власт спрямо предната администрация. В това отношение и резултатите вече са наяве. Ние имаме и едно много скандално решение. Първото решение на Европейския съд в Страсбург по делото Гуцанов. Иначе по отношение на ефекта съм затруднена да преценя кое е по-негативно и кое изигра по-страшна роля за съдебната власт и въобще за обществото като цяло. Дали назначението на главния прокурор Никола Филчев навремето с политическата протекция на СДС, за което отговорност носи лично тогавашният премиер Иван Костов и неговото най-близко обкръжение. Назначаването тогава на главния прокурор Филчев беше осъществено с ясен политически натиск и имаше изключително негативен ефект върху прокуратурата и съдебната власт. Не съм сигурна, ако това тогава изобщо се беше случило, дали сега щяхме да говорим за тези проблеми на съдебната власт. … Още ще прочетете ТУК.

Пламен Йотински: Новите приятели на ЕС – след Хамас чакаме Ал Кайда

Пламен Йотински е журналист международник, работил дълги години във вестниците Стандарт и Труд.

Посланикът на ЕС в Турция Жан-Морис Рипер определи като приятели на еврообщността Хамас. Палестинското движение, управляващо Ивицата Газа, е в черния списък на САЩ, ЕС и Израел като терористична организация. Евроемисарят не спря дотук – той подчерта изрично, че Мюсюлманското братство тепърва има да играе роля при определяне на демократичното бъдеще на Египет.

Думите на г-н Рипер вероятно са били мехлем за ушите на „умерения ислямист“ Реджеп Тайип Ердоган. Учудващото, обаче, е защо опитният дипломат, който преди представляваше Брюксел и в ООН, пропуска някои „тънки“ детайли, с които падишахът от Истанбул е на ти.

Евроемисарят не може да не знае, че Мюсюлманското братство, чийто почетен член е Ердоган, е същинска поточна линия за производство на свои радикални ислямистки разклонения. Целта им е ни повече, ни по-малко, опване на една зелена дъга не само в Близкия изток. В което интересите им напълно съвпадат с лелеяната от Ердоган „стратегическа дълбочина“, т.е. възстановяване на Османската империя – макар и не като държавни граници, но като влияние. С идването на власт през 2012 г. на „брат му“ Мохамед Морси Ердоган се видя на крачка от осъществяването на мечтата си – Турция да тури ръка на най-голямата арабска държава. … Още ще прочетете ТУК.

Явор Дачков: Плевнелиев бе дотук

Явор Дачков, журналисти и публицист.

Мълчанието на Росен Плевнелиев за собственото му минало става все по-неуместно и ще изиграе на президента лоша шега.

Мислейки, че е под нивото му да се занимава с вестникарски публикации и лични нападки, Плевнелиев влиза още по-дълбоко в капана, който сам си заложи, когато открито застана на страната на протестиращите и по най-естествен начин сам се превърна в политическа мишена. Ако си мисли, че ще го оставят, много се лъже, а и завесата за миналите му далавери на бизнесмен сега просто леко се повдига. … Още ще прочетете ТУК.