Да сте здрави и дълговечни като дъба
Какво са си пожелавали предците ни някога? И за празник, и за делник, и за черни дни, и за бели, българинът е използвал словото, придавайки му такава невероятно богата образност, която днес ни се струва малко причудлива.
Дори с насмешка понякога гледаме над старите обичаи, над благословиите, пожеланията и клетвите от нашето минало. Истината обаче е, че те са осмисляли бита народа ни. С богатата образност на тези словесни форми ни запознава книгата на ст. н. с Лилия Крумова – Цветкова „Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство“. Изданието бе представено като едно от постиженията на учените от БАН през изтичащата вече година. Проф. Крумова е учен, занимаващ се с езикознание от над 40 години и експерт, участващ в списването на речника на българския език. В навечерието на Нова година тя прие екип на БГНЕС в дома си и даде специално интервю за читателите ни, в което разказа за своя труд и българските традиции в пожеланията, клетвите и благословиите. …
Пълния текст, както и Видео, може да видите ТУК.
Не вярвам в политическото възкресение на Първанов
Колкото и да е жалко ролята на г-н Първанов ще бъде да ходи по света да изнася лекции за България, каквато е и на Петър Стоянов и на д-р Желю Желев. Не го виждам да оглави политическа партия, камо ли да стане лидер, който ще има голямо значение на политическата сцена. Това заяви в интервю за БГНЕС социологът от „MBMD“ Мирослава Радева.
Възкръсването е трудно нещо и се отдава само на богоизбраните, а не вярвам в политическото възкресение на Първанов. Според Радева, е трудно след два президентски мандата, човек да се включи като политически играч на по-ниско ниво. Радева счита, че е възможно вече да има постигнато споразумение между ГЕРБ и ДПС за президентския вот.
Още повече, че данните показват, че ГЕРБ и магаре да сложат – 29 % от хората казват, че ще си гласуват за ГЕРБ, независимо кой е техният кандидат“, каза тя. Все пак социологът допуска възможността да има нови лица за президентските избори, с оглед, че „това, което ни се предлага, уви, е от доста ниско качество“. …
Цялото интервю четете ТУК.
Гарантирам за високия морал на медиците в родилните отделения
В годините, когато се създаваше специалността неонатология за лекарите и за специалистите по здравни грижи беше много трудно, каза в интервю за БГНЕС проф. Емилия Христова, председател на Националноата асоциация по неонатология.
Но вече имаме медицинския стандарт – 2002 година се регламентираха на държавно ниво всички структури по неонатология, сега вече актуализираният стандарт работи не само структурата да бъде създадена, но и да бъде окомплектована с необходимия брой специалисти, необходимата апаратура, която е изключително важна и адаптирането на неонатолозите към европейските протоколи за добра медицинска практика.
Първите грижи са наречени първична ресусцитация в родилната зала. Този момент беше водещ за нас и ние направихме и немско-български семинар по този проблем. …
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЩЕ НАМЕРИТЕ ТУК.
За Силви Вартан е мисия да подпомага българските деца
Изпращам поздрави до всички от неонатолигичната общност – това са лекари неонатолизи и специалисти по здравни грижи, които спасяват новородените деца и Силви Вартан, която е известна с голямата си любов към новородените деца откликна на нашия апел да подпомогне неонатологичната помощ, каза в интервю за БГНЕС проф. Емилия Христова, председател на Националното сдружението на неонатолозите.
Аз подробно я бях запознала в годините, когато се създаде фондацията „Силви Вартан“ за проблемите, които имаме с нова специалност, особено в годините, когато бяха трудни за възприемане понятията неонатология, специалност, която трябва да отдели специалистите, които трябва да се грижат за новородените деца. …
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЧЕТЕТЕ ТУК.
Науката се грижи за духа, а не за печалбата
Тази година е много богата на резултати. Малко ни позакъсняваха парите от време на време, но във всеки случай е много богата на резултати, що се отнася до археологически открития, заяви археологът Маргарита Ваклинова, доскорошен директор на Националния археологически институт с музей при БАН в интервю за БГНЕС.
Тази година е била интересна и динамична, защото, за да се придвижат различни инфраструктурни проекти е трябвало да минат археолозите преди строителите.
„Ако ние не направим проучването – няма да стане магистралата, а обикновено проучването се прави предварително. Работата по магистралите е изключително тежка, някои мои колеги работят още и в момента. Навън е сняг, а в някои райони на България те продължават да довършват свои работи или да заснемат, защото преди всичките тези нови строежи, преди да се издигне нещо – трябва да се направи проучването“ …
Цялото интервю, както и ВИДЕО материал, ще намерите ТУК.