Климент Христов: За цайсите и гейовете

Климент Христов изследва взаимоотношенията Църква – младежи и е свободен кореспондент на австрийската национална агенция АПА.

Или за какво всъщност ни е гей парад?

„Лорд към прислужника си:
– Джон, каква е тая врява на улицата?
– Гей парад, сър!
– И за какво се борят, Джон ?
– За еднополова любов, сър!
– А някой пречи ли им да се обичат, Джон ?
– Никой, сър!
– За какво тогава крещят, Джон ?!?
– Какво да ги прави човек, гейове, сър, гейове.“

Започнах с един стар виц и с ясното съзнание, че за стари вицове бият. Но имам ужасното усещане, че живея в стар виц: от няколко години се повтаря все едно и също и разлика – никаква. Месеци по-рано активисти – всъщност какво значи „активисти“ – навъдиха се напоследък много активисти, но на какво – та месеци по-рано започват да тръбят за предстоящия гей-парад. И тръбят, докато някой се сети да им опонира, и тогава започват едни обвинения и голямата врява като във вица по-горе.

Ако някой с претенции за националист не изпълзи от праха на забравата и не захапе въдицата, то задължително това прави Православната църква у нас и се обявява против шествието. …

Пълният текст на материала ще намерите ТУК. 

М. Новков: Протестът на Орлов мост е силен знак за бъдещето

Литературният и медиен критик Митко Новков в интервю за БГНЕС.

Всички политически събития започнаха да се случват през телевизията, политиката се превърна в много телевизионен сюжет. И сега политическото не е толкова политическо, колкото телевизионно, но това не е само в България, каза в интервю за БГНЕС литературният и медиен критик Митко Новков.

Ето в последните протести се видя нещо изключително характерно – как телевизиите, включително и тези, които по принцип са критични към сегашното правителство, имам предвид Канал 3. Те бяха на страната на предприемачи, на страната на власт и всичко останало, докато младите хора, които протестираха се събираха и консолидираха и организираха протеста си чрез интернет и социалните мрежи. Медиите се разделиха на такива, които са по-близки до властта или до различни корпоративни интереси и спонтанния протест на младите хора, които излязоха на Орлов мост, организиран през интернет.

Това е силен знак за бъдещето, защото тези млади хора, които са по на 20 – 25 – 30 години като станат на нашата възраст – на 40 – 50 – 60 години – те няма да гледат телевизия отново. Ако телевизиите по някакъв начин, говоря за българските в случая, не си сменят политиката и не обърнат лицето си към тези млади хора в един момент ще се окаже, че ще останат без публика. Няма да има кой да ги гледа. Ще станат като вестниците – ще им паднат зрителите точно така, както падна на вестниците читателската маса, точно по тази причина. Това е прогноза – диагноза, убеден е Новков, който и като философ по образование гледа по-глобално на социалните процеси. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК. 

Венелин Стойчев: Нация без „крация“

Венелин Стойчев е доктор по социология, един от инициаторите на гражданското непартийно Движение Модерна България.

Структурата на глобално-националния дискурс в епохата на заник на националните държави плътно възпроизвежда логиката на противопоставяне между религиозна и светска власт от зората на националните държави.

При това противопоставяне и двете страни са дълбоко убедени, че успехът на едните винаги и задължително е за сметка на другите – привържениците на църквата възприемат секуларизацията като брутално потъпкване на традициите, морала и взаимното доверие, а представителите на светската държава се борят срещу мракобесието, безконтролната власт и фанатизма.

Но тази война на вярата не завършва с безусловна капитулация на която и да било от двете страни. Ясното, но твърде болезнено разграничение между прерогативите на вярата и на светската администрация е онази политико-правна предпоставка, която е необходима за взаимното признаване и взаимното отваряне на двете страни една към друга. …

Пълният текст на материала може да намерите ТУК. 

Ивайло Спасов: Два мандата стигат

Ивайло Спасов е спортен журналист. Той работи в Агенция БГНЕС от началото на 2007 година.

От скандала във волейбола по оста Лазаров – Стойчев в крайна сметка може да излезе и нещо хубаво. Министърът на спорта Свилен Нейков обеща промени в закона за спорта, според които председателите на федерации няма да могат да бъдат начело на даден спорт повече от два последователни мандата.

Време беше това да се случи! Казват, че политиката е мръсна работа, но в този случай спортът трябва да се поучи точно от нея. Не случайно за някои постове в политиката и съдебната система у нас и в чужбина не можеш да се кандидатираш за повече от два мандата. Хората знаят, че когато един човек се застои на ръководна избираема длъжност повече от необходимото, той започва да си вярва прекалено много и започва да живее в някакъв свой измислен свят. Да не говорим, че започва да си позволява някои неща, които по принцип не бива и не трябва да прави.

Нека да се върнем към спорта. От няколко седмици насам се води люта битка между президента на Българската волейболна федерация инж. Данчо Лазаров и бившия национален селекционер на България Радостин Стойчев. Единият не желае да подаде оставка и да сдаде поста си след толкова години, а другият не желае да работи с първия, защото не си е спазил поетите ангажименти. Войната в момента е окопна и никой не желае да отстъпи от позицията си, а от „снарядите“ страдат най-много феновете и любителите на волейбола. …

Пълният текст на материала може да намерите ТУК. 

Стефан Джамбазов: За свободата и за гората

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист.

Два протеста „за“ и „против“ Закона за горите имаше тези дни. И ако перефразираме поета с неговото „два свята – единият е излишен“, убедено можем да кажем – два протеста – единият е излишен.

Тук не е въпросът колко хора са се събрали на единия и на другия. На контрапротеста от защитници на закона, начело с депутат от ГЕРБ, се видяха хора, доведени с автобуси, които даже не знаеха за какво протестират. Най-общото беше – искаме работни места, а ромка изрази въжделение да мете пистата. При това „протестиращите“ бяха служители на заинтересованата фирма „Юлен“. Коренно различен беше другият протест вечерта – млади хора с децата си, с настроение и интелигентност, които протестираха не само срещу закона, а за своето право на свобода и участие във вземането на решения не само за природата. Всяко поколение има право на своя протест и на отстояване на своята свобода. Така беше след 10 ноември 1989 година, така стана през 1996 – 97 година. И сегашното поколение също има право на своя граждански протест, който съвсем не се изчерпва само с един закон, а с искането хората да не бъдат управлявани безпардонно и на тъмно. …

Пълният текст на материала може да намерите ТУК.