Андрей Ковачев: Да откъснем съдебната система от зависимостта

Андрей Ковачев е еколог, член на сдружение за дива природа „Балкани“, и член на Националния съвет на ПП „Зелените“.

Много хора, които казват „искаме промяна в системата“ всъщност едно от нещата, които ги възмущава е съдебната система, въпреки че не го формулират. Причината е, че просто хората за себе си не знаят какво точно трябва да се направи там, това е онова място, в което най-трудно някой може да формулира решение.

Всички са гневни на съдебната система, на съдилищата, има твърде много хора, които са пострадали там от несправедливи решения, но не знаят точно какво да се направи, за да се промени тази ситуация. Точно поради тази причина не излиза като лозунг от улицата, тук е и голямата пропаст според мен, защото гневът се излива в ирационални призиви „Да сменим системата“, но не стига по-далеч.

Точно тази пропаст трябва да се запълни със съвсем конкретни предложения, за да може да стане ясно по какъв начин ще достигнем до конкретен резултат. Тоест работеща съдебна система, независима съдебна система. Ние действително трябва да откъснем съдебната система от зависимостта, която в момента тя има в своя избор от парламент, президент, от политиците. Теорията на демокрацията е такава, че тя трябва да бъде независимата от изпълнителната и законодателната власт. … Пълния текст на материала и видео ще намерите ТУК.

Александър Андреев: След популизъм отгоре – популизъм отдолу

Европа и светът видяха българските протести най-вече като спонтанен бунт на тежко обеднелите хора. Две обяснения минават като червена нишка през повечето коментари на международните медии.

Първо: Бойко Борисов не изпълни поетото обещание да подобри материалното състояние на българите и да се пребори с корупцията. Второ: неговото правителство и най-вече финансовият министър Симеон Дянков се престараха в рвението си да спазват изискванията на Брюксел за финансова дисциплина и икономии. Тези две обяснения „от птичи поглед“ звучат хем логично, хем доста повърхностно. А в момента външният свят бързо изпада във вторично недоумение, гледайки как се развиват нещата в България, и остро се нуждае от по-задълбочен анализ. Защото извън България вече никой не може да разбере какво точно искат протестиращите и защо искат точно това. Впрочем, и вътре в страната хаотичните и често пъти противоречиви лозунги на протестиращите предизвикват объркване и тревога. И така, какво недовидя светът, гледайки българските протести?

Пълният текст на материала може да прочетете ТУК

Александър Андреев е главен редактор на българската секция на радио „Дойче веле“. Коментарът е съвместна публикация на БГНЕС с „Дойче веле“.

.

Стефан Джамбазов: Да не докараме свинаря Ивайло

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.

След като на протести се появиха и прасета, да не докараме и свинар да дойде да ни управлява. Защото наред със справедливите искания на гражданското общество се появяват и нелепи призиви народът да „изметял“ партиите и да вземел съдбините си в свои ръце.

Това вероятно е могло да стане през 13-ти век в България, когато свинарят Ивайло повежда селяните срещу властта, но едва ли би могло да се случи в 21 век в една демократична европейска държава, макар и България. Пък и да не забравяме, че накрая Ивайло е посечен, а народът остава пак с пръст в уста. Впрочем, прави се опит справедливите протести на гражданите срещу монополите и безхаберното корумпирано управление да бъдат овладени. Може би точно от онези кукловоди, които сложиха навремето Борисов на власт и сега му я отнеха бързо. Впрегнати са всички механизми, включително и групичките провокатори, обикалящи безсмислено в търсене на конфронтация столицата деня и нощта, далеч след като всички протестиращи са се прибрали. И полицията не смее да ги пипне, за разлика от преди дни, когато поналожи и невинни хора. … Пълния текст на материала ще прочетете ТУК.

Зелма Алмалех: Управляващите прободоха българите в сърцето

Зелма Алмалех е главен редактор на Агенция БГНЕС

Управляващите прободоха българите в сърцето и кърви – не ги пуснаха да положат цвете пред паметника на Васил Левски във вечерта на поклона пред Апостола. От какво ги е страх от народния гняв или от собственото им незнание какво е ТОЙ за тях.

Риторичен въпрос с ясен отговор. Просто не са достойни за народа си. Не, че не са го демонстрирали с арогантност е неподчителност, но това премина всякакви граници не на благоприличието, а на онази чувствителност, която от хора ни прави човеци.

Имахме знак на това, когато се получи в редакцията, както са го получили и всички други медии, че са необходими акредитации с трите имена на журналистите за отразяване на отбелязването на 140-годишнина от гибелта на Васил Левски пред паметника му. Само се попитахме, а как ще поискат трите име на хората, които идват в тази вечер от всички краища на България. Но да ги делят с полиция и бронетранспортьори да положат цветето си в почит на най-великия син на България, когото от люлката си почитат – това е невиждано падение. Никой не си го е позволявал и далеч уж по-сурови и диктаторски времена, независимо кой е бил на власт. ….

Целия материал прочетете ТУК.

Димитър Стоянович: Да пренесем красивата лудост на Левски

Историкът и журналист Димитър Стоянович в интервю за БГНЕС по повод 140 години от обесването на Апостола.

За обожествяването на образа на Васил Левски евтиният отговор веднага може да е: защото е умрял млад и не е имал време да прояви по-голяма част от своите човешки черти, а именно човешките черти са слабостите, заявява в интервю за БГНЕС историкът и журналист Димитър Стоянович по повод 140 години от обесването на Апостола.

„И той е от онези, които наистина целенасочено е посветил малкото си живот на една кауза, която по някакъв начин формира и всички нас като българи, в един определен период от историята. От друга страна, обаче, този въпрос е много правилен, че българите дали се идентифицират с него. Точно така е. Те по някакъв начин искат да припознаят онази лудост, която са загубили. Имам предвид хубавата лудост на човек, който въпреки всичко, което го заобикаля, въпреки абсолютното неразбиране на епохата спрямо него, ще прави това, което трябва, това, в което е убеден, дори и с цената на собственото си унищожение, както и става. …

Цялото интервю и видео може да видите ТУК.