70 години от англо-американския огнен ад над София

70 години от англо-американския огнен ад над София

Тази година се навършват точно 70 години от драматичните събития през 1944 година, когато от януари до април София е бомбардирана на няколко пъти. Столицата е буквално срината и са дадени много жертви.

Това е войната, която роди легендата за Димитър Списаревски – един от летците-изтребители, защитавали небето на България, загинал едва на 27 години във въздушен бой през декември 1943 година и останал в авиационната ни история като първата „жива торпила“, както и подвигът на друга жива торпила поручик Неделчо Бончев.

По време на Втората световна война /1939-1945/ управляващите вземат страната на Тристранния пакт, влизайки в съюз с хитлеристка Германия. През март 1941 г. българският министър-председател професор Богдан Филов подписва протокола за присъединяването към силите на Оста. Във войната София е бомбардирана на няколко пъти в периода от ноември 1943 година до 17 април 1944 година. Последната дата военната ни история отбелязва като „Черния Великден“, а най-тежкото въздушно нападение над София е от 30 март 1944 г. Още сутринта на този ден небето над столицата е изпълнено от 253 бомбардировача и 223 изтребителя. Над София са изсипани 960 тона бомби, избухват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575 сгради. Страната ни се отбранява със самолети от изтребителен орляк, загиват поручик Иван Бояджиев, фелдфебел Йордан Кубадинов и фелдфебел Христо Цанков. …. Още и видео може да намерите ТУК.

Арман Бабикян: От кученцата до кафето

Арман Бабикян е експерт в областта на медийните комуникации и връзките с обществеността.

Господин Борисов има навика да пие такова кафе, каквото му сервират.
Не би казал, че е човек, който предпочита само турско или еспресо. В този смисъл не очаквайте от него да бъде праволинеен в предпочитанията си, независимо дали са по отношение на напитките или по отношение на политическите му контакти.

Цяла седмица много силно беше преекспонирано това пиене на кафе и очакванията, с които беше натоварено. Това по-скоро прилича на нещо като сънуване на бели мишки. Всички тълкувания на тема бъдещи коалиции, пренареждане на властовите пластове в България и тъй нататък са сюжети от научната фантастика. Публика беше забавлявана цяла седмица с това. … Още може да прочетете ТУК.

Петър Кичашки: Часовникът, който спря да тик-така

Петър Кичашки, водещ на предаването на „Таг“ и активист на движението „Модерна България“.

„Тези, които се опитват да връщат миналото като настояще и да правят с него бъдещето на държавата и народа – трябва да бъдат осъдени (морално и всякак) като подстрекатели на нов траен граждански конфликт. Даже тип гражданска война!“ – Гиньо Ганев, юли 1997 г.

Едва ли е подозирал Гиньо Ганев, написвайки тези думи през далечната 1997 г., че като бумеранг ще се върнат, за да ни ударят по челото с болезнената си остра правота. Днес, почти две десетилетия и половина след историческия крах на комунистическия режим, отново се върнахме в реториката на примитивното разделение на гражданите на признак „комунист-антикомунист“.Интересното при тези вечни мисли е дали те са толкова универсални, че са приложими и в други времена или просто времето е спряло?

Исторически комунизъм вече няма. Беше надвит, беше отхвърлен, беше сразен. Няма го вече. И няма достатъчно силни обществени групи, които да работят реално по връщането му обратно. Да, има милеещи по комунизма, като моя дядо, който всъщност милее по времената на буйната си младост, която по случайност се е развила в комунизма, който той свързва именно с младостта. Но дядо ми няма да върне комунизма, няма дори да опита. Да, вечер на маса, ще говори колко хубаво е било, но ще си остане там. На приказки. … Още може да прочетете ТУК.

Музикантът Иван Лечев в интервю за БГНЕС.

„Всички от „Фондацията“ защитаваме високите критерии в музиката“. Това каза в интервю пред БГНЕС музикантът Иван Лечев, който се събра с едни от най-емблематичните лица в българската музика в една обща кауза на име „Фондацията“.

„Фондацията е творчески колектив на хора, които са с крайно различен бекграунд. Ние сме от различни поколения. Аз се явявам като мост. Много интересно е, че въпреки всички тези различия, ние прекрасно се разбираме помежду си, което много добре пролича по време на турнето ни. Има една приказка „Изпрати българин в чужбина и го виж какъв е“. В общи линии се оказа, че сме от добрите“, сподели китаристът на ФСБ.

Идеята за групата и името са на Дони, който успя да събере в едно култовите Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански.

„Събраха ми се много предизвикателства. Аз не обичам да свиря на акустична китара. Чувствам се в свои води на електрическа китара и на цигулка, но в случая наведох глава и се подчиних за общото дело. Принудиха ме и да пея. Да не си кривя душата, приятно ми е“, признава Лечев. … Още може да прочетете ТУК.

Франсис Фукуяма: Американската мощ намалява

Франсис Фукуяма е американски социолог, политолог и политически икономист. Той е водещ научен сътрудник на Института за международни изследвания „Ф.Спогли“ към Станфордския университет

Провалът на Уолстрийт дискредитира неолибералният модел в днешния свят. Америка и останалите развити демокрации преминаха през дълъг период на деиндустриализация, през който започна застой в промишленото производство, довел до криза на заетостта и намаляването на доходите на много американци.

Имам две забележки по повод на връзката между икономиката и външната политика. Първата се състои в това, че трябва да различаваме вътрешноикономическите и вътрешнополитическите ограничения на властта. Втората, това е доводът в подкрепа на новия концептуален подход към интеграция на политиката и икономиката.

Политическите ограничения на американската власт… Още може да прочетете ТУК.