Горан Благоев: Провалената България

Горан Благоев, автор и водещ на предаването "Вяра и общество" по БНТ-1.

Наскоро един познат ме попита защо честваме все началото на войните, а не техния финал. Отговорих му, че от петте войни, които сме водили в новата си история, само една завършва истински победоносно – Сръбско-българската. Всички останали, по една или друга причина, водят след себе си национални катастрофи и/или загуба на територии. Затова честваме началото – то поне е белязано от светли надежди, следвано е от победи.

А финалът – след толкова героизъм и жертви – обичайно е окепазяван от мъжете във фракове, от политиците, които не са и помирисвали фронта. Нещо подобно, макар и в мирно време, са на път да ни спретнат и мъжете, които по народна воля сега управляват държавата.

Стенограмата на правителствено заседание от втората седмица на февруари показва, че предстоящата 100-годишнина от Балканската война е поскарала министрите от финансовото, военното и вътрешното министерство. Става въпрос не за някакви идейни различия като това как, колко и с кого да честваме тази годишнина, а за нещо много по-прозаично, но за съжаление – съществено. Финансовият министър нямал намерение да отпусне допълнителни средства за честване на вековния юбилей. …

Пълният текст на материала ще намерите ТУК. 

Свободата на словото е майката на всички свободи

Председателят на Българската асоциация на PR агенциите Максим Бехар пред БГНЕС.

Медиите трябва да бъдат изцяло независими, защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Това каза в интервю за БГНЕС пиар експертът и председател на Българската асоциация на пиар агенциите Максим Бехар.

„Светът се промени преди две-три години с т. нар. цунами на социалните медии. Клиентите на пиар агенции вече не идват при нас да ни питат как да стигнат до медиите, а как да използват своите медии. Защото те самите имат медии – дали ще е профил във Фейсбук, дали ще е страница в LinkedIn, дали ще е техният уебсайт, те вече имат своите медии“, смята Бехар.

Той отбелязва, че в професията и бизнеса му има две основни думи – едната е пъблик, другата е рилейшънс. „Основната ни сила се състоеше в това, че можехме да направим публични хора, които не бяха публични. Сега това не е необходимо. Защото, първо, всеки вече е публичен. Един обикновен човек, който стои в стар гараж и използва лаптоп отпреди 10 години, може да стане по-известен от един политик, спортист или шоузвезда. Т.е. публичността вече е съвсем друга. Това е първата голяма промяна“, смята Бехар.

Цялото интервю и видео може да намерите ТУК. 

Няма я човещината в отношенията

Хирургът доц. Евгени Аструков в интервю за БГНЕС.

Проблемите не са един и два. Много е важен проблемът с лекарствата, защото хората, които чакат на една пенсия, като нямат пари за лекарства, те са оставане на доизживяване едва ли не като в 18-ти век, каза в интервю да БГНЕС хирургът доц. Евгени Аструков, един от номинираните за в инициативата „Лекар, на когото вярваме“.

Но коя е причината, както пишат медиите, аз не съм компетентен да го кажа. В болницата /“Св. Екатерина“ – бел. ред./ не съм се сблъсквал с такъв проблем, но като ходех в някои поликлинични кабинети в Перник, в Своге съм се сблъсквал с този проблем. Хората не могат да си купят необходимите лекарства.

Въпрос на гледна точка е дали лекарствата не скъпи, а доходите са малки – това е като чашата дали е наполовина празна или наполовина пълна. Важен е крайният резултат, че хората нямат средства да си купуват лекарства да се лекуват адекватно, отчита малко тъжно хирургът..

Болни хора винаги е имало и болни хора винаги ще има – въпросът е да се лекуват навреме и да попадат на място, където може лечението да се проведе. Иначе, когато дойдат късно – шансовете за лечение са малки. Хората са различни, има много културни, четат, особено сега с интернет, но малко са хората, които могат правилно да я интерпретират. Има и такива, които не обръщат внимание на собственото си здраве и се закъснява с лечението, е неговата констатация. …

Цялото интервю и  видео ще намерите ТУК. 

Иван Николов: Политическият ни елит и мъдрият прочит на миналото

Иван Николов е общественик журналист, директор на списание "Македония".

През юни 1996 г. се срещнах за първи път с г-н Алфонс Емануилов Макс, българин, както каза той, с немско-белгийско потекло. Господин Макс е роден в София през 1929 г. и на 19 години през 1948 г. емигрира. Причините: жестоката разправа с българската интелигенция след 9.9.1944 г. и неизвестността, която дебне всеки мислещ българин.

Така той се озовава в Англия, където учи, след това в САЩ. Там усвоява още една специалност – все в областта на хуманитаристиката и политологията и след известни скиталчества, отива в Уругвай. Установява се в Монтевидео. Тогава, през далечната 1996 г ., той беше кореспондент на 25 световни информационни агенции, и ръководеше два вестника и едно списание. Когато се видяхме отново през 2002г. той, поради възрастта си, беше редуцирал доста своите журналистически задължения.

Разказвам това, защото господин Макс, макар отдалечен и в пространството, и във времето от България, живееше с проблемите на младата българска демокрация и тръпнеше да не би ние да направим някоя грешна стъпка в развитието на страната си. …

Пълният текст на материала ще намерите ТУК.

Нестинарството трябва да влезе в театъра, за да оцелее

Потомственият нестинар Иван Георгиев в интервю за БГНЕС.

„Нестинарството трябва да влезе в театъра, за да оцелее. В противен случай няма бъдеще като религиозен обред“. Това каза в интервю за БГНЕС потомственият нестинар Иван Георгиев.

Той заедно с режисьора Пламен Иванов ще представят в София първия по рода си спектакъл „Огния“, съчетал мистиката на нестинарството, театъра, акробатиката и модерните танци в зрелищно шоу. На връх националния празник 3 март огън ще пламне в зала 2 на НДК, където за първи път в света ще бъде изнесен невероятният спектакъл, облечен в магия, приказка и…жар.

Тайните древни ритуали и модерното изкуство, в центъра, на които ще бъде нестинарството, се събират в едно, благодарение на амбицията на нестинаря Иван Георгиев и режисьора Пламен Иванов.

„В огнена спойка преплетохме театър, акробатика и модерни танци. Ключовите думи в „Огния“ са огън и магия, свързани в едно несъществуващо име. Танцуването върху огън не е нещо уникално, можеш да го срещнеш в Гърция, Сърбия и Черна гора. В някои части на Индия дори хората танцуват и ядат живите въглени. Ние в България сме едно от най-древните места, където този обичай съществува“, обясниха създателите на спектакъла, броени дни преди предпремиерата му в столицата. …

Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.