В миналото българите не излизали навън вечерта на Нова година
Нова година се пада по средата на т. нар. мръсни дни, нечисти дни, некръстени дни – от Коледа – раждането на Иисус Христос до неговото Кръщаване или кръщаването на водата, което става на Богоявление.
Характерното е за тези дни, че се вярва, че тогава са излизали абсолютно всички караконджули и демони и хората са внимавали да не излизат през нощта, за разлика от съвременността, когато все по – масово става посрещането на Нова година навън, на площадите. Това каза гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН ИЕФЕМ-БАН в интервю за БГНЕС.
Експертката обясни, че Нова година е един от основните празници, които са ядрото на зимната календарна обредност. Тя се пада по средата на т. нар. мръсни дни, а в традиционната култура, по тяхно време на българите им се е налагало да излизат навън винаги е трябвало да имат скилидка чесън в дрехите си, за да се пазят от демоните. …
Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.
Теди Москов: Да не издишваме в другия, ако не сме си мили зъбите
Според мен има едно изместване на ценностната система. Хората изчерпаха материалното като единица за щастие, имането, парите, колите, къщите и започват да се насочват в някаква друга посока, заяви режисьорът Теди Москов в интервю за БГНЕС.
„Но лошото е да не излезе животинска агресия, макар че животните са по – кротки от хората – те правят любов и убиват, само когато имат нужда. Аз се тревожа от тези арабски бълбукания в песъчливата зона на света. Там явно страстите са по – особени. Имах възможността да видя израелската пустиня на път за Мъртво море, представих си само за малко да живея там – няма начин да не стана агресивен или пък спящ летен сън философ. Не знам – това ме плаши, че в света почват да стават все по – неконтролируеми агресиите навсякъде“, казва режисьорът. …
Цялото интервю с Теди Москов и видео ще намерите ТУК.
Постепенно се отърсваме от комплексите си
Мисля, че постепенно се отърсваме от комплексите си, заяви в интервю за БГНЕС посланик Стефан Тафров, който в момента е специален представител на министъра на външните работи на България за Източното партньорство.
„Българинът все повече пътува, все повече вижда, че светът е различен, че мисли за света с митологеми и предварително изработени представи и вижда, че България има определени преимущества и има своите предимства. Аз откакто работя със страните от Източното партньорство и когато сравнявам България с някои от тях, си давам сметка, че България е свободна страна и нашата демокрация, колкото и да не е съвършена, функционира и това е много положително и радващо. Това е значително постижение“, отбеляза Тафров. Самият той много се надява, че отърсването от комплексите ще вдигне и самочувствието на българите. Нямаме никакви причини да имаме комплекси, убеден е той. …
Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.
Свърши си работата и ще промениш света
Честно казано не обичам да пиша автобиографична проза, защото за мен най-интересното нещо на литературата е свободата да живееш нечий чужд живот и да погледнеш света през очите на някой друг, напълно измислен, заявява писателят Мирослав Пенков в интервю за БГНЕС.
Неговият сборник с разкази „На Изток от Рая“, който излезе на български в издателство „Сиела“ излиза общо в 11 страни. „За мен това е голямото предизвикателство и удоволствие на писането – да създадеш един литературен герой от нищото и накрая на разказа да имаш усещането, че си създал същинско човешко същество. Например, разказът, за който често ме питат – „Как купихме Ленин“ , който е разказ за връзката между едно младо момче, което заминава за САЩ, с неговия дядо, който е активен борец и фанатизиран поддръжник на комунистическата партия, няма нищо общо с моя живот, дори напротив.
В моето семейство сантиментът към комунистическия режим е доста по – различен. За съжаление, никога не съм имал възможността, заминавайки в Америка да си говоря с моите дядовци по телефона, а целият разказ е изграден на базата на телефонни разговори и писма. Единият ми дядо се разболя рано – рано, другият също нямаше възможност…Това, което на мен ми е интересно е хитрата техника за един писател да пишеш точно обратното на това, което ти се случва. …
Цялото интервю и видео може да намерите ТУК.
Политическият ПР страхотно врасна в журналистиката
Напоследък започнах да се срамувам. Имаше години, когато се гордеех, че съм журналист. Имаше години, когато живеех с усещането, че ако има нещо ново в първите години на прехода в България, това са медиите, каза в интервю за БГНЕС журналистът Валери Запрянов, редакционен директор на „Свободни български медии“, главен редактор на сп. „Тема“.
Читателят се разпръсна в останалите медии. Читателят предпочита да чете от своя компютър новините, защото няма кой да изпревари електронните медии. Сайтове и агенциите са най-бързи, следва радиото и телевизията. Един вестник не може да изпревари тези медии. Вестникът може да анализира, може да разсъждава върху една новина и ако погледнете истинските вестници на Запад, те правят точно това.
Ние все още в България правим радио вестници. Те събират много новини, наблъскани на поне 4-5 страници. Във вестниците, за които говоря, новините са събрани в хроники, докато всичко останало са анализи, интересни статии, хора, които мислят интересно и могат да кажат нещо на обществото, защото вестниците са онази връзка между човека, който има какво да каже и човека, който иска да прочете нещо умно и да се обогати, казва Запрянов, запитан къде се загуби българският читател сред множеството печатни медии …
Цялото интервю и видео ще намерите ТУК.